Умният трик на Хайдутин, който никой не обсъжда
Умният трик на Хайдутин, който никой не обсъжда
Blog Article
Съпротивата от събудени българи, била с цел да отмъстят на турците за жестокостите.
Легендата за произхода на родопския химн „Бела съм, бела, юначе”
Образът на бащата присъства непряко в поемата. (За разлика от образите на Чавдар и майката, които чуваме да разговарят, виждаме ги да страдат или да се радват, за бащата говорят майката, синът и лирическият говорител.
В поемата се смесват идеите на две времена. Представено е времето на хайдушкото движение, когато хайдутите отмъщават за извършените над народа неправди. Но в поемата има отражение и на разбиранията на Ботевото време, когато борбата се превръща от борба за отмъщение в борба за национално освобождение.
По българските земи, все още живеят българи, които не прекланят глава и не престават да се борят и бунтуват срещу завоевателите.
изразяват тези стремежи. Те формират гражданската позиция на момчето. Затова горещо и дръзко звучи молбата на малкия Чавдар:
Акциите им са насочени главно, срещу османски чиновници, еничари, спахии и други насилници над християните.
Уникално древно тракийско светилище – Пещера Утробата
„Под игото” - Иван Вазов /„Представлението” - сбит преразказ/
Никой не защитавал бедните българи под турско робство, но те запазват корав и непреклонен дух, като при всеки удобен случай вдигат бунтове и въстания, без да се съобразяват с цивилизационния избор на управниците им.
В Северен Кавказ термина абрек се доближава донякъде до хайдутин – човек хванал гората по лични причини, преминал по-късно в руския език през Кавказката война като Хайдутин нарицателно за банди от планински разбойници, несъгласни с властта.
Съотношението на силите е безнадеждно, но това прави борбата още по-велика. Тази борба създава моралните предпоставки за Априлското въстание.
Тясно свързана с идеята за свободата е и темата за личния избор. За Чавдар постигането на свободата е резултат на трудно решение.
Народната свобода се осъзнава като отхвърляне на чорбаджийския гнет и на чуждото потисничество (от турците).